Вицове
102387 вица, разпределени в 10239 страници.
В една лодка в морето се возят турчин, руснак и българин. На турчина му се допърдело, и да не се изложи рекъл:
- У нас най-известното име е Юсуффффффффф.
По едно време и на руснака му се допърдело и вика:
- У нас най известното име е Пьотрррррррррр
Обажда се и българина:
- А у нас най-известното име е Йордан-дан-дан-дан...
Корабът потъва. Всички пътници са се скупчили пред спасителните лодки и един по един се качват в тях. Забързан мъж разбутва хората и се опитва да се качи в една от спасителните лодки. Човек от екипажа го спира и му казва:
- Господине! Къде се тикате?!! На кораба има още жени!
- Ай сиктир бе! Корабът потъва и не ми е до с*кс сега!
Кандидат кмет чака в кабинета си резултатите от изборите. Съобщават му че е избран, той грабва телефона и бърза да зарадва майка си:
- Мамо, избраха ме!
- Браво, моето момче! Да не лъжеш?
- Мамо, не почвай и ти...
Бисери на вота:
- Ромите в Сливен са против "електрическото гласуване"... не харесват партията "референдум."
Ако мъжете се научат да съпровождат намеците си със субтитри, личният им живот значително ще се подобри.
Отишла мравката при слона с две трохи под мишница и му казала:
– Слоне, ще ми направиш ли една услуга?
– Добре! – отговорил слона.
– Вземи едната троха и седни върху нея, а другата сложи на главата си.
Слонът се почудил малко, но изпълнил молбата й. Мравката се отдръпнала леко назад, погледнала го и възкликнала:
– Е това вече е готин сандвич!
Дама разказва на приятелката си:
- Спях спокойно, когато изведнъж посред нощ чух страшен шум в къщата. Станах, взех джобното фенерче и започнах да обикалям стаята. Изведнъж забелязах краката на мъж под леглото...
- Крадец ли беше?!
- Не, мъжът ми. Той също чул шума...
Кмет показва гордо града си на чуждестранна делегация:
- В нашия град се раждат само красиви и благородни хора!
Шефът на делегацията учтиво пита:
- А вие откъде сте?
Седи си на пазара Овчара и овен продава. Цена 10 000 лв. Минават хора и се чудят:
- Бре, Овчарю, да не би да говори?
- Не! - отвръща стопанина.
- Сигурно пее и свири?
- Не.
- Руното да му е златно?
- Не-не-не! - мърмори Офчарина.
- Е, защо тогава 10 000, бре?
- Ми... много ми трябват парите!