Вицове
102387 вица, разпределени в 10239 страници.
Иванчо идва на училище и казва на учителката:
- Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
- Защо бе, Иванчо – заинтересувала се учителката?
- Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
- Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. – предложила учителката.
- Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
- Ама госпожо – отговорил Иванчо.
– В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.
Родих се гениално и талантливо дете, но в родилния дом ме подменили. До петата си година мислех, че името ми е "Млъквай". Шест години не пиех, не пуших, и не скитах по жени, след това тръгнах на училище. И след осем години родителите ми ме помолиха да напусна къщата. Като пионер със спечелените от върнатата на Вторични суровини хартия, наемах пр*ститутки и ги пусках на свобода. Владея карате, кунг-фу, джудо и още десетина страшни думи. Имам черен колан по Кама Сутра. Много съм добър на шах - с лекота вдигам цяла торба с дами. Мога да надвикам моторна резачка! От всички ястия най-добре мога да ви сваря вода!
В очакване на своя любим, тя се погледна отново в огледалото, заглади косата си и… Сложи още една бутилка ракия на масата!
Великият Несесе Щамкой е казал, че когато фактите говорят и боговете мълчат.
Да, бе! Той просто, не се е срещал с жена ми…
Само Чък Норис, може да спре на инвалидно място в МОЛ-а, без да пречи на никой!
Младеж спира пред цветарски магазин.
- Аааа… таковата… един букет.
- Какъв да бъде, господине? Имаме голям избор!
- Уф… ми… не знам всъщност…
- Добре, ще ви помогна. За какво точно се скарахте?
Одеве си говорим с колежката.
- Мен ме възбужда женски орган с 2 букви - казах аз.
- Ми аз, нямам такъв - замислено ми отвърна тя.
- Правилно, няма и как да имаш. Това е УМ…
Познавам много хора на които, когато съдбата им почука на вратата, те са в тоалетната и викат:
- Съжалявам, заето…