Вицове
102387 вица, разпределени в 10239 страници.
Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона:
- Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица... ми прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя - отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа!
Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и пита:
- К'во стана? Изпуснах ли нещо? Не ме гледай така, ами веднага се обаждай на Мичето!
Мъж се стяга за лов. До пушката слага шише ракия. Жена му ехидничи:
- Да не забравиш ракията, а?
- Не, да не забравя пушката!
Започвам да разбирам японците. Когато идиотизмът те залива от всички, ти се иска да общуваш с камъни и цветенца...
- Мамо, мамо, пък татко се спъна и падна по стълбите.
- И какво каза?
- Псувните да ги казвам ли?
- Не, пропусни ги.
- Падна мълчешком.
Жените не пълнеят. Те разширяват, заради мъжете, любовната територия.
Разболял се един човечец от тежка болест и докторът му предрекъл 3 месеца живот. Ама му казал, че ако иска да поживее малко повечко, да си вземе една козичка, и да замине да живее у планината на чист въздух и спокойствие. Послушал го човека и има няма след 2 месеца иде па при доктора, засмян до ушите.
- Докторе, я взех па та послушах, и са качих у планината с една козичка и сека заран, пладне и вечер си прави попарка и даже понекой път направо от козичката легнем докъде тя пасе и си бозаам, оти ми беше много благо, и ето ме сега жив и пращим от здраве. Само, че козичката ми нещо взе да са поболява и не знам к'во й има, та я водим да видиш, можеш ли с нещо да помогнеш.
Поогледал доктора, помислил, помислил, пак поогледал записал си нещо у тефтера, пак я огледал, па накрая му рекъл:
- Абе, гледай сега, аз не съм ветеринарен и баш, баш не разбирам, ама това е пръч бе...
Между баби:
- Как си Вера?
- Щастлива съм. Имам внуче. Кръстиха го на мене - Алое!
Жена на изповед:
- Отче, много съм грешна, един мъж не ми стига.
- Пробвай с двама, чадо.
- Пробвах, и двама не ми стигат.
- Ами тогава с трима.
- Пробвах и с трима, четерима... все не ми стигат.
- Брееейй, чадо ти си феномен ма.
- Нали, отче, феномен, а не к*рва както разправят хората от цялото село.
Вчера чух от устата на жена ми истината за себе си! И, по дяволите, обзе ме такова съжаление за нея... С какъв живее само?!
В Перник:
- Извинете бихте ли ми казали, къде се намира болницата?
- О, брат, трудно е за обяснение. По-добре да ти забия един и да повикам "Бърза помощ".