По радиото задават въпрос:
- Кой е написал "За буквите"?
Обажда се мъж да отговори:
- Черноризец.
- Не господине за малко да познаете Черноризец Храбър. Добре питайте друго. Кой е написал 9-тата симфония?
- Бах!
- ЕЕЕ господине не познахте Йохан Себастиян Бах!
- Добре може ли аз да ви задам един въпрос?
- Да кажете...
- Какво има между краката на майка ви...?
- Е господине в ефир сме..
- Не, не кажете моля!
- Путка..
- За малко да познаете на майка ти путката!

Добавен преди 10 години

Мъж отива при сексолог и се оплаква:
- Не ми става какво да правя?
- Елате с жена си. Дошли. Сексолога казва на жената:
- Съблечете се. Легнете по гръб. По корем. Застанете на колене. Направете мост. Обличайте се.
Казва на мъжа:
- Всичко е наред!
- Но на мен не ми става!
- И на мен не ми стана!

Добавен преди 10 години

Ремонт...

На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!

Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../

Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.

Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...

Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.

Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!

Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...

Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!

Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа

Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.

Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...

Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.

Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.

Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.

Глобул щял да предаде...

Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.

При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.

Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.

Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.

Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.

Добавен преди 10 години

.::Задача за Програмисти. А така сащо и решенията::. :)

Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.

Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".

Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".

Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".

Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.

Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.

Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"

Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.

Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.

Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.

Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.

Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.

Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.

Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"

Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.

Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.

Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.

Добавен преди 10 години

Графити от улиците на Белград
1. Колумбе, да ти еба любопитството!
2. Смъртта е единственото, което ни е гарантирано, ако междувременно не се случи нещо.
3. Нашият въздух има едно предимство - виждаме какво дишаме!
4. Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
5. Някой друг трябва да плати сметката, ние не сме си поръчвали такъв живот.
6. Умните мъже никога не се женят два пъти за една и съща жена!
7. Ако не можете да живеете един без друг, оженете се - и ще можете.
8. Всичко хубаво в тебе е дело на моите очи!
9. Бракът е дълго привикване към самотата.
10. Мъжете са като тоалетни - или са посрани, или са заети.
11. Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
12. Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
13. Яжте говна - не е възможно милионите мухи да се заблуждават.
14. Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
15. Stranger in the night. AIDS in the morning.
16. Вампир? Това е мъртвец, запазил присъствие на духа.
17. Големите победи никога не са извоювани в първата битка.
18. Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор.
19. По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
20. Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава, след като малко по-долу има по-подходящо място за това.
21. Достатъчно те носих в сърцето си. Повърви малко!
22. Ако стоиш достатъчно дълго на едно място, зад теб се образува опашка.
23. Хирурзите носят гумени ръкавици, за да не оставят отпечатъци.
24. Тъкмо разбереш, че щастието е в тебе - и абортираш.
25. Не ми харесват платната на Рубенс. След пране се свиват.
26. Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.
27. Колкото по-нависоко сме полетели, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
28. Всяко семейство трябва да има по три деца. Ако се случи едното да е гений, другите две трябва да го издържат.
29. Тази година няма Великден - намериха тялото.
30. Истинският мъж никога не се обръща подир жена, той е винаги зад нея.
31. Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
32. Цял живот нямаше късмет, но докато му копаеха гроба, откриха нефт.
33. Отначало към момичетата се обръщаме с агънце, пиленце... По-късно животните порастват.
34. Децата са наследствени. Ако родителите ти не са имали деца, няма да ги имаш и ти.
35. Всяко защо има своето ебал ли съм го.

Добавен преди 10 години