Разни вицове
В театъра поручикът играе Подколесин. Както винаги си е забравил ролята и суфльорът му подсказва.
- Дали да взема да се оженя - шепне суфльорът.
- Дали да взема да се оженя - повтаря Ржевски.
- Ама нямам пари - шепне суфльорът.
- Ама нямам пари - повтаря Ржевски.
- Сега бавно ставаш - подсказва му суфльорът.
- Пък и бавно ми става... - казва Ржевски.
Подобни вицове
На бала поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова.
- Поручик, хайде да говорим с недомлъвки, - предлага Наташа.
- А как става това?
- Например ако аз ви кажа "Поручик, целунете ми Р." вие трябва да се досетите и да ми целунете ръка.
- А, ясно, ясно.
- Тогава сега е ваш ред.
- Наташа, хванете ме за Х. с двете си Р...
Младият поручик Ржевски играе първата си роля в театъра. Всичко се свежда до това да се появи на сцената и да произнесе: "Балабуев, ето ви бастуна!". Хусарите се хващат на бас с поручика, че той ще се обърка и от вълнение вместо "Балабуев" ще каже "Балахуев". И ето спектакълът започна и на сцената се появява Ржевски.
- Балабуев - казва той и победоносно поглежда към партера към приятелите си, - ето ви хуя!
Веселят се хусарите. Вече всички са се опили, всичко им е омръзнало.
Поручик Ржевски:
- Господа! Имам идея! Дамите да застанат от едната страна на стаята до стената, хусарите - от другата. Който уцели от бегом, ще целува ръчичката на дамата.
Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Туристи пристигат в хотел на крайбрежието.
- Има ли медузи или някакви опасни риби в крайбрежните води?
- Какви медузи?! Какви риби?! Акулите изяждат всичко.