Вицове за Чапай и Петка
Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.
- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.
Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.
- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.
Белият издържал и на огъня.
- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!
- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.
Подобни вицове
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният, който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И Негово благородие ни командва: "Огън!"...
Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!
По време на Октомврийската революция имало забрана за употреба на алкохол. Върви си веднъж Чапай и среща Петка - пиян до козирката. Започва да му се кара:
- Как не те е срам да нарушаваш забраната!
Петка отвърнал:
- Добре де, Чапай! Сега ще ти задам две гатанки. Ако ги познаеш - спирам да пия, а ако не познаеш - отиваме да си допиваме с теб в кръчмата.
- Съгласен - казал Чапай, казвай гатанките!
- Първата е: "Без прозорци, без врата, пълна къща със деца!" Що е то?
Чудил се Чапай, чудил и накрая рекъл:
- Ами, гъза!
- Не позна! Отговорът е краставица - казал Петка.
- Добре де. Давай втората!
- "Две начала, два края, с две дупки!" Що е то?
Не могъл да отговори и на тази гатанка Чапай и Петка казал:
- Това е ножицата. Хайде сега с мен в кръчмата!
Отишли те, напили се и се връщат. По пътя ги среща командира им и започва да им се кара.
- Добре, старши - рекъл Чапай - сега ще ти задам една гатанка и ако отговориш - връщаме се с теб, ако не можеш - идваш с нас да си допием!
- Казвай гатанката - рекъл командира.
- Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици! Що е то?
Почудил се командирът и казал:
- Ама ти сигурен ли си, че е така гатанката? То няма логика, не може да е така!
- Е и аз това казвам на Петка, ама той твърди, че е ножица!
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва:
- Петка, гледай, два мотора. Ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
- Мамицата им мръсна! Подложиха ни крак!