Военни вицове
Млад мъж бяга по улицата. След него тичат няколко военни полицаи. Опитват се да го заловят и да го изпратят да служи в Ирак. Бягал мъжът, бягал. Свил зад един ъгъл и гледа, на тротоара стои млада монахиня.
- Сестро, моля те спаси ме! Преследват ме. Искат да ме изпратят в Ирак, а аз не искам. Мога ли да се скрия под полата ти?
- Добре, братко. Ние вярващите хора сме против войната. Скрий се под полата ми. Мъжът се скрил. В следващия миг се появили и военните.
- Сестро, виждала ли си един мъж да бяга насам?
- Да. Ето натам избяга. – монахинята ги пратила за зелен хайвер. След като опасността отминала, мъжът излязъл изпод полата на монахинята и казал:
- Сестро, не знам, как да ти се отплатя? Много ти благодаря! Между другото, не искам да бъда груб и невъзпитан, но какви са тия... "топки"?!
- Ох, братко, какво да ти кажа. Аз също не искам да ходя в Ирак.
Подобни вицове
Който нож вади, той е загубил в надпреварата във въоръжаването.
В армията се провеждат занятия по сглобяване и разглобяване на автомат. Чукча пита лейтенанта:
- Другарю лейтенант! А защо и хората не могат да се разглобяват и сглобяват като автоматите?
- Абе, тъпак, я си предcтави - отбой, ти си се разглобил и си легнал да спиш. Изведнъж тревога! Всички стават и почват да се обличат, а ти почваш да се сглобяваш. В тъмнината обаче се объркваш и вместо глава си слагаш г*за. И какво се получава тогава? Шапката не ти става, куртката не можеш да си облечеш, всички викат УРААААААААА, а ти КАКВО?
Да приеме мъжа такъв какъвто е може само казармата.
Ето, махнаха казармата и вече никой не може да борави правилно с гранатомет.
Пътува девойка, младеж и военен в едно купе на влака София-Пловдив... Момъкът се пробва и заговаря девойката:
- Вие от Пловдив ли сте или от София?
- Ами, какво да ти кажа - между двата града съм - единият ми крак е в София, другият - в Пловдив...
- Ех, как искам да съм по-средата, в Ихтиман - закача се младежът...
Военният се обажда:
- Не ти трябва, момче, служил съм там, знаеш ли каква миризлива дупка е?