Студентски вицове
Писмен изпит в институт. Всички съсредоточено пишат, само един от студентите подхвърля една монета и записва резултата.
Професорът си мисли "Тоя е отшумял..."
Всички предават писмените работи и си отиват. Студентът с монетата седи и продължава да я подхвърля.
Професорът пита:
- Ти направи ли теста?
- Направих го!
- Тогава какво правиш сега?
- Проверявам отговорите!
Подобни вицове
И Аспарух извадил меча си, забил го между краката си и казал: "Тук ще бъде България" (Учителка по история)
И ако искате да знаете, господа студенти, aз съм изпратен тук от Софийския университет, а там глупаци не държат... (Лектор)
Колеги, каква е разликата между маса и тегло... Това, че на Земята и луната 1 кг чушки тежи различно... Следователно е по-изгодно да си купим чушки от Луната, от опит го знам...
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
Студентка не може да отговори на изпита.
Преподавателя:
- Имате ли една свободна нощ?
Студентката:
- Разбира се!
- Тогава отидете и учете!
Студентката става и си мърмори:
- Е, как да изкарам, като е пълно с педали?
Проблясъци от миналото - любими лозунги:
При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)
25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)
Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)
Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)
Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")
Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)
На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)
Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Две студентки - едната по математика, а другата по логика, се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
- Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
- Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!