Вицове за Чапай и Петка
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка"
На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка:
"Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
Подобни вицове
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай.
- Петка, маха ли се мръсотията?
- Тъй вярно, вече се показа потника.
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка:
- Яж, че ще ни разкрият.
Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее.
- Василий Иванич, дръж се, водят бика...
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово:
- Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.