Военни вицове
Отива някакъв висш нацистки генерал в концентрационен лагер, разхожда се и гледа:
1. Някакъв го бият с камшици и генерала – гууд-гууд.
2. Друг го тормозят, като го вкарват и изкарват от газова камера. Генерала пак вика гууд-гууд!
3. На друго място гледа някакъв, който са го заровили в земята и се показва само главата му, а до него войник си връзва обувките. Генерала учуден:
- Кунц, вас ис дас?
- Дас ис Адидас!
Подобни вицове
- Бях атакуван от имагинерна сила!
- Стига бе и ти, какво ще иска френската армия от теб…
Идва командирът на полка и пита постовия има ли някакви произшествия.
- Не, няма… всичко е наред - казва постовият, - само кучето, дето го хранехме, умря.
- Интересно и от какво умря? - пита командирът.
- Ами конското месо, дето му дадохме, малко надъхваше.
- Какво конско месо, бе? Ние нямаме конско месо?
- Ами от коня, дето тегли водоноската?
- Ама конят, и той ли умря?
- Изгоря с водоноската.
- Как изгоря водоноската?
- Запали се от караулното.
- А караулното как се запали?
- Старшината си хвърли фаса и гръмна бурето с барута?
- ЕЕЕЕ, тоя път вече те хванах, че ме лъжеш, старшината не пуши!
- Аааа, пропуши, пропуши.
- А стига бе, че той кога пропуши? - изкрещял извън нерви командирът.
- Ами, откакто откраднаха знамето на полка.
Дано да не участваме във война, че с това чалга поколение, като им извикат - "Ръцете горе" и ще почнат да пляскат и да мятат салфетки.
Бисери от родната казарма:
Който тръгне последен е п*дераст. Аз съм след вас.
Автоматът работи така: едно, две, три - и вас ви няма.
Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
Като говориш с мене, ще мълчиш.
Никой да не се качва на камионите преди да са дошли!
И внимавайте с оръжието! С тая пушка един миг невнимание и после цял живот си мъртъв.
От мен до другото дърво: "Бегом марш"!
Може да няма ред, ама трябва да се спазва.
Какво като ти е скъсан чаршафът. Обърни го от другата страна и заспивай!
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк.
Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли…
Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.