Луди вицове
Мъж влиза в бръснарница и пита бръснаря колко ще трябва да чака за едно подстригване.
- Около 2 часа. Мъжът излиза, връща се след седмица и задава същия въпрос. В бръснарницата има клиенти и бръснарят отговяря:
- Около 2 часа. Мъжът пак си излиза, но това се повтаря вече няколко седмици. Когато това става за шести пореден път и той пак си излиза, бръснарят се обръща към един от клиентите си:
- Бил, моля те, следвай тая откачалка и ми кажи къде ходи и какво прави. След 15 минути Бил се връща и се хили като луд. Бръснарят го пита:
- Защо се хилиш? Къде ходи откачалката?
- Ходи до апартамента ти.
Подобни вицове
Срещат се три приятелки и започват да се надприказват коя от тях е направила нещо най- шантаво.
Първата:
- Вчера, щом се върнах у нас, без много приказки се нахвърлих на моя Миша и му направих м*нет…
Втората:
- А аз се качих в моя Мерцедес и с голяма скорост се врязах в мантинелата. Колата на хармоника, за нищо не става. Отидох при моя Игор и той ми купи нов Мерцедес.
- А пък аз вчера облякох палтото от норки и се натъркалях в калта, после се върнах вкъщи, изпочупих всички съдове и техника, разбих целия апартамент. После отидох при моя Толик и той ми купи нов обзаведен апартамент и палто.
Първата пак се обажда:
- Искам да Ви обърна внимание: Миша е моето куче.
- Ти защо го наби?
- А той, защо не ме обича?
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
През 1905г. стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази.
Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам, на всеки 10 мин.
- До къде е водата?
- До глезените,г-н Министър.
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До Под уя ни, г-н Министър!
До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
- Ало, Биси ли е на телефона?!
- Не, на Биси Майката е.
Прибирам се у дома на такси. Късно е и сме се споразумели с шофьора да не включва апарата, а да му дам 20 лв. Приближаваме се към родния ми дом – висок блок в един от крайните квартали. И изведнъж ми хрумва хитра мисъл. А защо да не избягам, без да му платя? Блокът е голям – вляза ли веднъж във входа, върви ме търси! Изскачам като лъв от таксито! Блъскам се с всички сили в телеграфния стълб! Спъвам се в бордюра и се премятам през пейката! Ставайки, си разпорвам панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута истерично се опитвам да пъхна проклетия ключ в ключалката! През цялото време таксиджията ме гледа с изхвръкнали очи от колата и не прави никакъв опит да ме догони. В крайна сметка всичко се оказа много просто – спомних си, че му платих, когато се качвах в таксито.