Смешни и забавни истории
На пейка в парка седи дядо, усмихнат, ведър, абе направо щастлив. Изобщо, по вида му се разбира, че човекът е изживял хармоничен и богат живот.
Питат го:
- Дядо, толкова сте позитивен, кажете, как живяхте, за да достигнете до това състояние?
- Много просто! Никога от нищо не съм се отказвал! Като ми се пиеше - пиех, като ми се пушеше - пушех, като ми се приядеше нещо - изяждах го!
- А на колко години сте, дядо?
- На 38.
Подобни вицове
Кой дявол ме накара преди четири месеца да й кажа, че ще се оженя за нея, когато римския папа се откаже от престола си...
И сега: 24 пропуснати обаждания, 17 гласови съобщения (две от приятелките й с поздравления), 33 SMS-а (6 от които от мои приятели със съболезнования)...
В спалния вагон една дама не успява да мигне от мощно хъркане в съседното купе. Блъска по стената, но без никакъв успех. На сутринта дамата отива в съседното купе и казва на седящия там мъж:
- Вие какво, не чухте ли как ви тропах?
- Чух. Но извинете, много бях изморен и за това не можах да дойда...
Дочут разговор:
"Иска ми се за Свети Валентин поне веднъж вместо глупавите цветя да ми подари пликче трева"
Седи си един мъж и си пие бирата пред телевизора в този момент се звъни на врата. Човека отваря и вижда на нея мъж облечен в Армани с два бодигарда до него. За малко да си глътне езика. Онзи му казва.
- Г-н Петров, баща на Михаелка, трябва поговорим?
Човека пребледнял, само кимва и сядат на кухненската маса.
- Г-н Петров - казва госта - имах контакт с вашата дъщеря Михаелка и сега тя очаква дете от мен, искам да се разберем, аз съм женен и влиятелен човек и не желая това да се разчува за това ще ви дам 500 000 лв сега и ще осигуря апартамент за дъщеря ви и бъдещото й дете!
В този момент г-н Петров става и тръгва да излиза от стаята, при което Госта го пита.
- Къде отивате? Не ви ли устройва оферта ми.
Петров:
- А устройва ме господине, просто отивам да уговоря и другата ми дъщеря да забременее от вас.
Внуче пита дядо си:
- Дядо,защо вие като се скарате с баба не си говорите по
две седмици, а мама и татко се бият, карат, ама на другия ден
вече им е минало и пак се обичат?
Дядото отговорил:
-Защото, мойто момче, тоз, дето ''сдобряваше''... умря.