Вицове за Иванчо
Иванчо казва на Марийка:
Не мога да се оженя за теб, защото казват,че си се чукала с половината град!
Какво не ми харесваш Иванчо? Как готвя ли?
Не,голяма кулинарка си..
Че не чистя ли?
Не бе, у вас е като аптека..
Че не съм гостоприемна и контактна?
Не бе,тук нямаш грешка..
Че не мога да се чукам ли?
Не бе,ти си супер в кревата!!
Е Иванчо, да не мислиш, че на всичко това съм се обучавала задочно...
Подобни вицове
Госпожата казва на учениците:
-Деца,кой ще разкаже съчинение за зимата?
Първа вдигнала ръка Марийка и започнала да разказва.
-Зима е.
-Добре Марийке продължавай.
-Вали пухкав сняг.
-Добре Марийке по нататак.
-Езерото е замръзнало.
-Добре Марийке достатъчно.Някой друг да иска?Попитала госпожата.
-Аз искам.Казал Иванчо.
-Добре Иеанчо ама без глупости.И тои започнал.
-Зима е.Вали пухкав сняг.
-Браво Иванчо продалжавай.
-Езерото е замръзнало.
-Много добре Иванчо продължи нататък.Казала учудена госпожата.
-Един вълк и една вълчица се ебат на леда.
-Въъх!Иванчо неудобно е!
-Неудобно е госпожо хлъзга се!
Семейството на Иванчо тръгнало да изнася концерт. Майката започнала на цигулката:
- Циго-миго тури ми го.
Бащата на контрабаса:
- Дръм дек да ти го тура, дръм дек да ти го тура.
А Иванчо на барабаните:
- Дум така у путака, дум така у путака.
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал:
- Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".
Иванчо:
- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.