Студентски вицове
Студент го скъсали на изпита и стои тъжен пред професора:
- Вървете - казва професорът - пиша ви слаб наесен пак ще
дойдете.
Студентът:
- А искате ли да строша чина с чело и ако успея, да ми пишете тройка?
- Това е невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшава с чина с чело.
- Добре, вървете, пиша ви тройка.
А искате ли да строша с чело стената, да изляза и пак да
вляза и вие да ми пищете четворка?
- Е, това вече е съвсем невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшил стената с чело, излязъл и пак
влязъл.
Професорът удивено:
- Е, пиша ви четворка, вървете.
- А искате ли да се изпикая върху вас и да замиришете
на парфюм, ако се получи, пишете ми шестица!
- Съгласен!
Студентът се изпикал върху професора, той се помирисъл
и казал:
- Нещо не мирише много на парфюм.
- Хм, вярно, че не мирише. Е, нищо и четворка ми стига.
Подобни вицове
Ода за Студента:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Ако юрист казва:
"Не, така няма да е честно!", то горкия е студент - първокурсник и нищо добро няма да излезе от него в професионален план.
Двама студенти решили да си вземат домашно животно.
- Да вземем едно куче?
- Ти луд ли си бе, много лаят, ще се изпокараме с комшиите.
- Тогава хамстер?
- Не става, мразя мишките.
- Ами тогава прасе?
- Ама ти луд ли си... Мизерия, смрад...
- Е, нищо му няма, за една седмица ще свикне.
Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме.
- Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме.
Студентът пита ядосано:
- Знаете ли кой съм аз?
- Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът.
- Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата.
Из кандидат-студентско съчинение:
"По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България."