Мръсни вицове +18
Путин и Назърбаев решили да си наемат една проститутка. Приседнал Путин на диванчето и девойката се заела да му прави свирка, а Назарбаев се захванал да я обработва както се е навела. По едно време на Назърбаев му доскучало и попитал:
- Г-н Путин можна менятса? /може ли да с смениме/
Путин помълчал помълчал и дрезгаво отговорил.
- Можна конечна /разбира се/. Меняйтес меняйтес если хочите. /Сменете се ако искате/
Подобни вицове
- Здравейте, имате ли нещо за хемороиди?
- Да, оребрени презервативи.
- А нещо друго?
- Надуваеми жени, вибратори...
- Вие подигравате ли ми се?
- Не, вие се подигравате - опитвате се да купите нещо срещу хемероиди в секс-шопа! Аптеката е отсреща!
Семейство решили да изнасят нелегално животни.
Мъжът казва на жената:
- Слагаш костенурките в сутиена, а скункса в гащите.
- А миризмата - отговаря жената.
- Ако оцелей, оцелей. Майната му - отговаря мъжът!
Един мъж искал да се ожени за една богата красавица и един ден отишъл пред тях с букет цветя и казал:
- Искам да се оженя за теб.
- Ами добре ама какво работиш, колко пари получаваш.
- Ами озеленител съм получавам по 150 лв ама сега ме повишиха и ще взимам към 200 лв..
- Пфуууу аз със 200 лв гъза немога да си обърша бе.
- Шшшшш ти си била голяма ДРИСЛА МА....
Влиза един в бара и вика:
- 10 малки уискита.
Бармана:
- Ей, к`во ти е?
- Открих, че брат ми е гей и ще се омъжва за най-добрия ми приятел.
Следващия ден същия си виква:
- 12 малки уискита.
- Какво не е наред този път?
- Открих, че и сина ми е гей.
Следващия ден направо от вратата:
- 15 малки!!!
- Ех, у вас освен теб никой ли не остана да харесва жени?
- Мпфффф, остави - открих, че жена ми ги харесва.
Червената Шапчица, Стивън Кинг
…Червената Шапчица влезе в къщичката на баба си. Във въздуха витаеше някаква странна, смътно позната миризма, примесена с обичайните аромати на бабината кухня и тази на десетината снопчета изсъхнали горски треви, висящи под една греда на тавана вляво. Една оса мързеливо се носеше между прозореца и най-близкото от тях, осветено от лъчите на залязващото слънце, преминаващи между полуспуснатите жалузи на западния прозорец и леглото, където лежеше баба й.
- Ела тук, дете мое! - думите я стреснаха и тя подскочи - кошничката с пилето я удари болезнено под натъртеното коляно.
Гласът на баба й бе дрезгав и излизаше изпод зеленото одеало на тласъци. Шапчицата направи три плахи стъпки в посока на спазматичното хъркане, заместващо сега познатия й тих глас на старата жена. После се престраши и погледна надолу и над ръба на зеленикавото покривало, отпуснато в равномерни гънки, подобно на погребален саван. За малко да извика, но навреме се сдържа и вдигна длан до устните си. Очите й се уголемиха, нещо се надигна в гърлото й и тя захапа показалеца си до кръв.
- Бабо, какво е станало с ушите ти? - изкрещя накрая тя.
- Не викай така, моля те! - хъхренето се разнесе отново и нова вълна от познатата, сладникава миризма се разнесе над леглото. - Сега чувам много по-добре и…
- …и с ръцете ти?
- …артритът ми изчезна и мога да те прегър…
- …и зъбите ти не са същите!
Зъбите наистина не бяха същите. Сега в устата на бабата се намираха поне три реда блестящи остриета, които като че се движеха от само себе си, в бавен, влудяващ, хипнотизиращ ритъм, от който Червената Шапчица не можеше да откъсне очи. Тя усети, че прави нова крачка напред и последното нещо, което видя преди да политне към тунела на отворилото се пред нея гърло бе как изпод одеалото за момент се мярна абсурдно реална, покрита с посивяла козина вълча опашка…