Военни вицове
Наборник в парашутната дивизия прави първия си скок от самолет, засилва се скача и брои.
-1, 2, 3, 4...10.
Дърпа въженцето, парашутът не се отваря, бързо дърпа другото въженце...и резервният парашут не се отваря!
- Сега ако и джипката я няма, е...ти организацията!
Подобни вицове
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
През неотдавнашната война САЩ - Сърбия сърбите си купили от Русия най-модерния самолет за времето си. Ще го управлява, разбира се, най-опитният сръбски пилот. Сяда той в самолета и потегля ...
Изведнъж в далечината забелязва F16, отваря упътването и чете:
"За един самолет F16, натиснете жълтото копче".
Натиснал го той, излетяла една ракета и свалила противника. Зарадвал се пилотът на новата машина, но не щеш ли пред него се появили изневиделица още два F16. Отваря книжката и чете:
"За два F16, натиснете оранжевото копче".
Натиснал го той, излетели две ракети и свалили едновременно двамата противници. Сърбинът вече пеел патриотични песни, когато пред него, сякаш от никъде се появила цяла ескадрила F16. Пребледнял и с разтреперени ръце - отваря книжката и чете:
"За цяла ескадрила F16, натиснете червеното копче".
Натиснал го той, отзад се отворил дървен сандък, излязъл един руснак и казал:
- Ставай, аз ще карам!
Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението.
Петров: - Ами, горе-долу добре е, лейтенант.
Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе-долу.
Петров: - Ами тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря.
Лейтенантът учуден: - Е как така? От какво умря?
Петров: - Ами, преяде с конски жили?
Лейтенантът разгневен: - Абе, какви конски жили бе?
Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше.
Лейтенантът: - Как умряха коне? От какво?
Петров: - Ами от претоварване.
Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?
Петров: - С вода.
Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?
Петров: - Ами да гасим пожара.
Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?
Петров: - Ами горя оръжейната.
Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?
Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.
Лейтенантът: - Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши!
Петров: - Да,ама и вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!
Старшина обяснява на новобранците принципите на гравитацията:
- Ако изстреляме снаряд, той след време пада обратно на земята, защото му действа земното привличане.
- А ако го изстреляме над водата?
- Не знам, това не е наша работа - с това се занимават във флота.
Случило се така, че точно преди важно учение в N-ското поделение, починал бащата на редник Петров и в щаба се получила телеграма с тъжната вест. Командирът много се разстроил и се чудел как да съобщи това на момчето, имайки предвид, че ще го разстрои, а с това - и цялата боева подготовка ще отиде на вятъра, защото всеки боец си имал точно определена роля и място; затова вървял напред-назад по плаца умислен, държейки телеграмата в ръка. Не щеш ли, срещнал го старшината и го попитал: "Какво има, г-н полковник, какво Ви е, мога ли да Ви помогна?". Отговорът бил: "Не можеш,старшина, няма как да съобщим на Петров, че баща му е умрял, нали утре почва учението и момчето трябва да е в строя, а като му съобщим тъжната вест, губим го!". А старшината: "Бял кахър, г-н началник, дайте на мен, аз ще оправя положението!". "Е, ми добре, ама гледай да си по-внимателен" - съгласил се командирът. Фелдфебелът мигом вдигнал по тревога цялото поделение, изкомандвал войниците да се строят в една редица и заповядал: "Всички, които имат бащи - пет крачки напред, ходом марш!". Всички войници закрачили напред, а старшината се провикнал към горкия редник Петров: "Ееееей, Петров, ти къде си тръгнал, бе!".