Вицове за професии
Трима приятели: лекар, инженер и икономист, спорят чия професия е по-стара. Лекарят казва:
- И в Библията пише, че Господ създаде първо човека Адам, а от реброто му създаде жената. Следователно Господ е бил лекар - хирург.
Инженерът казва:
- Пак в Библията е записано, че преди да създаде животните и хората, от хаоса Господ е направил Земята, Слънцето и звездите. Значи Господ е бил инженер.
- А кой създаде хаоса? - обадил се икономиста.
Подобни вицове
Интервю за работа.
- Какво можете да правите?
- Мога да копая.
- А друго?
- Мога и да не копая.
- Това ясно. Още?
- Мога така да скрия лопатата, че никой да не я намери.
Kапитана събра целия екипаж и каза през сълзи:
- И от мене помнете едно: "Капитанът напуска потъващия кораб последен".
Обърна се, отвори люка и скочи с парашута.
Жена решава да изненада съпруга си в офиса му в службата. Когато отваря вратата го заварва със секретарката му в скута си. Мъжът не помръдва а продължава да диктува:
-И в заключение, Господа,… бюджетни съкращения или не… аз не мога да продължа да си върша дейността само с един стол в офиса…
Хванал инспекторът бракониер риба да лови:
- Падна ли ми сега! Виждам че на забранено място риба си хванал.
- Че, аз не съм я хванал.
- Какво ме лъжеш? Аз нали виждам!
- Ама това си е моята рибка. Докарах я да си поплува на широчко. Пускам я – тя си плува, след това й свиркам – тя се връща и се прибираме.
- Стига, бе! Я покажи!
Бракониерът пуска рибата във водата, двамата стоят и гледат. След известно време инспекторът се обажда:
- Хайде, свиркай!
- Защо да свиркам?
- За да се върне рибата.
- Каква риба?!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…