И живяха дълго и щастливо.
А после се срещнаха.

Добавен преди 10 години

Жена застава срещу вълшебното огледало и пита:
- Огледалце на стената, коя е най-красива на земята?
Огледалото троснато отговаря:
- Че мръдни се да видя…

Добавен преди 10 години

Мъж стои самотен в офиса си една вечер, когато от пепелника внезапно се появява един дух и му казва:
- Е, какво ще бъде третото ти желание?
Мъжът погледнал към духа и казал:
- Ха?! Как бих могъл да кажа "третото" си желание, щом не съм имал първо или второ?
- Ти имаше вече две желания - казал духът - но твоето второ желание беше да върна нещата назад по такъв начин, че да станат каквито бяха, преди да кажеш пъвото си желание. Така че, ти не помниш нищо, защото всичко е такова, каквото беше преди първото ти желание! Сега имаш право на едно последно желание!
- Е, добре! - казал мъжът - Не ти вярвам, но какво значение има?! Пожелавам си да бъда неустоим за жените!
- Колко забавно - възкликнал духът, след като му гарантирал, че желанието му вече е изпълнено и добавил, изчезвайки завинаги:
- Съвсем същото си поиска и при първото желание.

Добавен преди 10 години

Червената шапчица, по Реймънд Чандлър
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.

Добавен преди 10 години

Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…

Добавен преди 10 години