30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"