Вицове за евреи
Американец пристигнал в Йерусалим, за да види Стената на плача, но не знаел как точно се нарича. Качил се на едно такси и казал на шофьора:
- Закарайте ме до мястото, където вие, евреите, плачете, крещите и се държите за главата пред една стена.
Шофьорът го закарал до сградата на данъчната полиция.
Подобни вицове
Муджахидин скита из пустинята и вижда една палатка. Решава да влезе вътре да помоли хората за вода. Отива до входа, повдига платнището и вижда вътре една маса, а на нея седят Хитлер и Сталин.
- А, вие не сте ли мъртви бе пичове?
Хитлер се обърнал и казал:
- Не сме. Влез, ще те нахраним и ще те напоим, ама трябва да ни отговориш на един въпрос.
Зачудил се пича.
- И къв е тоа въпрос?
- Със Сталин мислим да избием 7 милиона евреи и 7 камили. Как ти се струва?
- Е, добре, а защо тия камили?
Хитлер сръгал Сталин и му казал:
- Видя ли бе, за евреите никой няма да пита!
Стар евреин диктува завещанието си:
- На сина си Исак завещавам 100 000, на Хаим - 200 000, на внуците - по 50 000.
Спира за малко, поглежда към небето и мърмори:
- И откъде, Господи, ще взема толкова пари?
Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш…
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш…
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш…
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме се*с два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
Разговор между двама нацистки офицери през Втората световна война:
- Ей, виж каква хубава еврейка.
- Наистина, дай да я свалим.
- Зае*и, нека си виси.
Съпругата на Рабинович е на смъртно легло и признава:
- Не мога да отнеса тази тайна в гроба. Знай: Исак не е твой син!
- Ама как? Че откого е тогава?
- От нашият служител Хиршфелд.
- Не ти вярвам нито една дума! Такъв красавец, като Хиршфелд, и такава уличница, като теб…
- Аз му платих две хиляди долара…
- И откъде си взела толкова пари?
- От твоята каса.
- Ами ето де, аз ти казвам: Исак си е мой син!