Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!

Добавен преди 10 години

Той:
- Има една дума, която ще ме направи най-щастливия мъж на света. Ще се омъжиш ли за мен?
Тя:
- Не!
Тои:
- А, точно това е думата!

Добавен преди 10 години

Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
- Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история : което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя.
И после яли, пили и се веселили и ако не са измрели сигурно още са живи.

Добавен преди 10 години

Писмо от банкер до любимата:

Любима,
С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички
вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са
изчерпани.
Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна.
Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткият заем през 1942 година?
Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш
с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна!
Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен!
Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог!
О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени?
По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно.
Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми.
О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства!
Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов!
О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси.
Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящият, настоящия любовен ордер се заплаща 3 % комисионна за услугата.
Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор.
Твой вечен дебитор?

Добавен преди 10 години

Срещат се двама плейбоя и единия пита другия:
- Кажи, с кой спиш сега?
- Срам ме е да ти кажа...с жена ми.

Добавен преди 10 години