Вървели поп и клисар,естествено клисаря ходил пеш а попът на магарето.Клисаря се уморил да ходи и си мислил как може да излъже попа та да се качи на магарето.Вървели що вървели и минали покрай едни гробища,а там видели една вдовица да се пропява на един гроб.
- Ох,Георги защо ме остави сама Георги толкова ми е тежко без теб.
В това време на клисаря му хрумнала блестяща идея да излъже попа и му рекъл:
- Дядо попе искаш ли да се хванем на бас че мога да изчукам тази жена тук на гробищата,ако го направя даваш ми магарето а ти ще ходиш пеш.Попът се съгласил но при условие че се качи на едно дърво и ще гледа да се увери че е истина.Договори ли се.Нашия човек отишъл до един чужд гроб и започнал с все сила да плаче:
- Ох Марийке,Марийке как можа да си отидеш от този свят,толкова ми е мъчно,как ще се справям сам!
Жената го съжалила и отишла да го утешава.
- Кого сте изгубили г-не,жена си ли,от какво беше болна?
- Не беше болна,ами много съм надарен и не можа да ми издържи.
На вдовицата очите й светнали.
- Ами ще ми покажеш ли колко си надарен?-попитала тя.
- Може,да отидем ей под онова дърво тогава.
Отишли и започнали да "работят" както му е редът.
По едно време в кулминационния момент жената взела да вика от удоволствие:
- Ох,ох идааа Георги,идаа дръж ма Георгее.
В това време попът от дървото се обадил:
- Да е....а твойта мама ти дали ще отидеш до Георги или не,не знам ама на мене магарето ми отиде.