Разни вицове
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:
- Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?
Поручикът:
- Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?
Корнетът:
- Но поручик, за това ще да получите плесница!
Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:
- Получавам... А после най-често го начуквам...
Подобни вицове
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
Събрали се хусарите да играят на карти, а поручик Ржевски още го няма.
- Корнет! Вие да знаете къде е Ржевски?
- Поручикът каза, че ще закъснее с час, ако успее.
- А ако не успее?
- Ако не успее, ще дойде до десет минути...
Вечер в офицерския клуб. Всички са пияни. Хусарите играят на карти, а под масата дамите им правят минет. На вратата се чука. Всички са ужасени, а един от хусарите отчаяно прошепва:
- Не отваряйте, това е поручик Ржевски. Сега ще влезе и всичко ще опошли...
Поручик Ржевски разговаря с Наташа Ростова за войната.
Наташа Ростова:
- Ох, война, война. Студ, глад...
Ржевски (замислено):
- Да, да... Ето например, в нашия полк един хусар открадна от една старица в селото яйца и за това го обесиха!
Наташа Ростова:
- За какво? Нима за яйцата?
Ржевски:
- Абе не, за шията.
- Поручик, вие мен обичате ли ме?
- А какво, според вас, правя в момента?!