Военни вицове
След сражението изправят войник пред военен съд.
- Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте!
- В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?
Подобни вицове
Войникът си мечтае да бъде генерал.
Лейтенантът мечтае да е полковник.
А капитанът мечтае да стане майор.
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица:
"Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много".
Следва печат: "Военна цензура".
Сержантът води при лекаря новобранец.
- Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
- Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Разговор по телефона между офицер и войник:
- Николов, запалихте ли камиона?
- Да, до преди малко го гасихме…
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава:
- Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда!
След около час офицерът прошепва:
- На какво разстояние сме от противника?
- На около три километра.
- Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем?
- Аз не шепна! Аз съм настинал!