Смешни и забавни истории
Срещат се двама:
- Как си?
- Как, напоследък фатално не ми върви. Скоро качих една мадама на автостоп, и... сега ме обвинява в посегателство над половата й неприкосновеност. Днес бях в съда и ме глобиха 350 лева. И това не е всичко - когато съдията я видя, ме глоба още 500 лева за каране в нетрезво състояние.
Подобни вицове
Наканил се един да коли овен за празника, избрал си голям нож, но не знаел как да се справи, за това отишъл в джамията за да потърси помощник сред мюсюлманите. Влязъл в джамията:
- Има ли мюсюлмани? - в отговор - тишина и сред цялото паство се намерил един смелчага.
- Аз съм мюсюлманин!?
- Да тръгваме!
Отиват в къщата му, мъжът обяснил да какво става въпрос, и започнали да колят овена, кръв плиска навсякъде, а животното още и живо. Тогава мюсюлманинът предложил:
- Аз ще го държа за краката, а ти бягай в джамията и извикай още мюсюлмани!
Изтичал мъжът пак в джамията, целият в кръв, с нож в ръцете и се развикал от прага:
- Има ли още мюсюлмани?
Цялото паство е в шок, моллата се изправил пред него:
- Кълна се, последният излезе с теб!
Две приятелки се омъжили едновременно. На третия ден се чуват по телефона за да споделят впечатления.
- А моя мъж има златни ръце! Всичко сам поправя вкъщи, крана
в кухнята протече - за 5 минути го направи.
- А на моят му е златен...!
- ?????
- До сега още не знам, къде е кухнята вкъщи...
Карам си колата и усещам, че ме снима видеокамера. Сетих се, че сигурно ме снима за превишена скорост, въпреки че не бях превишил скоростта. Просто за да се убедя в своето предположение завъртях из квартала и пак преминах през същото място, с още по-ниска скорост. Но камерата отново ме щракна. Това ми се стори забавно и минах пред камерата още три пъти със скоростта на костенурка, усмихвайки се в камерата, която ме щракаше всеки път като преминавам. След две седмици получих по пощата пет квитанции за това, че карам без колан...
Отива жабокът на гледачка и я пита за любовния си живот, а тя му казва:
- Ще срещнеш много хубава жена, която ще иска да те опознае и отвътре.
- Вярно ли?! Кога?
- Догодина, в часа по биология.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.