Вицове за евреи
Скайп е измислен от евреи - все едно си на гости, но не трябва да те хранят и поят.
Подобни вицове
Двама евреи разговарят:
- Абе Исак, кажи честно какво мислиш: ще излезе ли от Моше добър търговец?
- Бе то че ще излезе, ще излезе, ама има още да учи!
- Защо?
- Защото все още като връща ресто, плаче...
Приятелски настроен немец, смел французин, слаб американец, уникално изглеждащ китаец и англичанин с голям к*р влизат в един бар, където евреин ги посреща с "Пиенето е за моя сметка!"
По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
Петък се чувствам малко мюсюлманин, събота малко евреин, неделя малко християнин. През останалите дни от седмицата просто не ми се работи.
В купето в нощния влак сядат един младеж и един възрастен евреин. Когато влакът потегля младежът пита евреина колко е часа, но евреинът не му отговаря. Така пътуват цяла нощ без да разменят и една дума. На сутринта когато слизат от влака евреинът казва:
- Девет и половина.
Учуден младежът го пита защо му казва чак сега.
- Ако ти бях казал снощи - обяснява евреинът - щяхме да завържем разговор, ти щеше да ми кажеш, че никога не си бил в този град, никого не познаваш и аз като състрадателен човек щях да те поканя в къщи. Там щеше да се запознаеш с дъщеря ми, щяхте да се харесате и нещата щяха да отидат към сватба, а на мен за какво ми е зет, който няма даже ръчен часовник?