Вицове за Чапай и Петка
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Подобни вицове
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.