Луди вицове
Двама луди решили да избягат от лудницата. Единият казва на другия:
- Провери ако бодливата тел е висока ще минем отдолу, ако е ниска - отгоре.
След време той се връща и първият го пита:
- Е и, какво откри?
- Мани, мани, никакъв шанс да избягаме, въобще няма тел!
Подобни вицове
Мъж се връща от лов с кучето. Жена му го посреща, подушва въздуха и казва:
- Пешо, от тебе някаква гадна миризма се носи.
Пешо:
- Разбираш ли, вървим си с Шаро из гората. По едно време гледам една бърлога. Отивам и надниквам в нея - няма никой. И изведнъж чувствам, някой си слага лапите на раменете ми. С цялото си сърце чувствам, че това е Шаро, а не мога да спра да сера!
Мъж влиза в бръснарница и пита бръснаря колко ще трябва да чака за едно подстригване.
- Около 2 часа. Мъжът излиза, връща се след седмица и задава същия въпрос. В бръснарницата има клиенти и бръснарят отговяря:
- Около 2 часа. Мъжът пак си излиза, но това се повтаря вече няколко седмици. Когато това става за шести пореден път и той пак си излиза, бръснарят се обръща към един от клиентите си:
- Бил, моля те, следвай тая откачалка и ми кажи къде ходи и какво прави. След 15 минути Бил се връща и се хили като луд. Бръснарят го пита:
- Защо се хилиш? Къде ходи откачалката?
- Ходи до апартамента ти.
Срещат се три приятелки и започват да се надприказват коя от тях е направила нещо най- шантаво.
Първата:
- Вчера, щом се върнах у нас, без много приказки се нахвърлих на моя Миша и му направих м*нет…
Втората:
- А аз се качих в моя Мерцедес и с голяма скорост се врязах в мантинелата. Колата на хармоника, за нищо не става. Отидох при моя Игор и той ми купи нов Мерцедес.
- А пък аз вчера облякох палтото от норки и се натъркалях в калта, после се върнах вкъщи, изпочупих всички съдове и техника, разбих целия апартамент. После отидох при моя Толик и той ми купи нов обзаведен апартамент и палто.
Първата пак се обажда:
- Искам да Ви обърна внимание: Миша е моето куче.
- Ти защо го наби?
- А той, защо не ме обича?
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
През 1905г. стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази.
Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам, на всеки 10 мин.
- До къде е водата?
- До глезените,г-н Министър.
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До Под уя ни, г-н Министър!
До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.