Вицове за животни
Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Подобни вицове
Червената шапчица, Рон Хърбърт
Червената шапчица се приближи:
- Извинявай, Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Червената шапчица, Айзък Азимов
Червената шапчица остави празната си чаша.
- Да, разбира се - каза тя - само че баба ми - Фондацията е задължена да помага на всяка нация, която поиска от нея научна помощ. Поради високия идеализъм на правителството ни и великата морална цел на нашия основател Шарл Селдън ние не сме в състояние да отдаваме предпочитания. Това не може да се промени, Ваше превъзходителство.
Усмивката на Вълкенис се разшири.
- Не обявявам война и вие въобще няма да се свързвате с баба си. Когато войната избухне - не се обяви, шапчице, а избухне, баба ви ще бъде уведомена своевременно от атомните изтрели на анакреонската флота, начело с кръстосвача Вълкенис.
Прихваната от силовото поле, Червената шапчица не можеше да помръдне. И все пак тя спокойно се усмихваше, заобиколена от перленото сияние на ореола си. Вълкенис изкрещя някакво проклятие, насочи атомния бластер към Червената шапчица, която не помръдна, натисна спусъка и го задържа. Бледият непрекъснат лъч удари в защитното силово поле и безобидно бе всмукан и неутрализиран.
Тогава влезе търговеца Малоу и със бързо движение насочи бластера си към Вълкенис. Той се стовари на пода с взривена, изчезнала глава.
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.