Вицове за свалки
- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
– Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне…
Подобни вицове
След брутално слабия сезон на морето, известния гларус Жорката, решил да гастролира по чуждите курорти в търсене на благи ласки от сгодни женици. След успешни посещения на няколко по-скромни места, Жорката решил да се пробва и на Лазурния Бряг, но ударил на камък - никоя девойка не го заговаряла противно на перфекния плажен фреснки, немски и акробатичен есперанто.
На ръба на отчаянието, Жорката мернал по плажа да се разхожда Брад Пит и притичал до него:
- Брад, ти баща, ти майка, помагай - за какво е тая прословута мъжка солидарност, ако не удариш едно рамо?
Брад Пит се усмихнал и казал
- Разбира се, че ще помогна, казвай…
- Утре ще седна някъде около хотел Негреско, почнал плана Жорката, и ти като минаваш, ще се отклониш от брега и искам само да минеш да кажеш "Здрасти Жорка, как сме" - оттам насетне аз си знам…
- Това не е никакъв проблем, казал Брад Пит, утре към 10 ще се оглеждам при Негреско…
Речено-сторено, от ранни зори, Жорката хвърлил стръв и благородно ухажвал няколко обещаващи женици пред хотела. Станало към 10 и ей на - Брад Пит върви покрай водата и се оглежда. Мернал Жорката, усмихнал се все едно среща стар приятел от детството… Приближил се и казал:
- Добро утро, дами. Простете ми безпокойството, но искам само да кажа "здрасти" на Жорката.
Жорката, доволно изтегнат в банския от Илиянци на голия пясък, свалил очилата си на ръба на носа и попитал:
- Кво? Кой си ти бе?
Брад Пит, без да губи усмивката казал:
- Как така, Жорка, не ме ли помниш, аз съм Брад Пит - с тебе сме стари приятели…
Жорката го погледнал изпитателно и казал:
- Я марш бе, навлек - писнá ми от лепки!
Мъдрата жена задължително ще каже нещо приятно на мъжа си сутрин. А опитната ще му направи.
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градския младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо,ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
"Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си:
- Сакаш ли още нещо, ма?
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ…
Разговор в чата:
- Здравей?
- Здрасти!
- Познаваме ли се?
- Не но може да кажеш нещо!
- Аз съм Ваня. Живея в Люлин, работя като фото модел, свиря на цигулка и пиано. Също много обичам да чета поезия, пея в кварталната опера, говоря три езика. Участвам в два кръжока преподавам танци! Мога да готвя и обичам къщната работа… Ами общо взето това е. Кажи нещо за себе си?
- Аз съм Митко и пия!
Заможен мъж и съпругата му вечеряли в ресторант, когато към масата им се приближила зашеметяващо красива млада жена, целунала мъжа и прошепнала: "Ще се видим по-късно"…
– Какво беше това?! – възмутено попитала съпругата…
– Любовницата ми – отговорил мъжът…
– Любовницата ти?!… Искам развод!
– Решението е твое, скъпа… – казал мъжът и спокойно обяснил, че в такъв случай съпругата ще трябва да се откаже от ягуара, голямата къща, басейна, бижутата, кожените палта, кредитните карти и безкрайните покупки по магазините…
На масата се възцарила ледена тишина.
Малко по-късно в ресторанта влиза бизнес партньорът на мъжа, прегърнал през рамо друго младо момиче.
– Онова не е ли Мат? – попитала съпругата.
– Коя е тази с него?
– С любовницата си е – небрежно отговорил съпругът.
– Хм… Нашата е по-хубава…