Семейни вицове
Писмо от съпругата:
"Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам завинаги. Бях ти добра жена седем години, но няма за какво да ти го доказвам. Последните две седмици бяха истински ад. Шефът ти ми се обади, за да ми каже, че си напуснал работа днес и това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Миналата седмица ти се прибра и не забеляза, че съм си остригала главата и изрязала ноктите, че съм сготвила любимото ти ястие и дори, че бях облякла чисто нов халат. Като се прибра яде две минути и отиде право да спиш, след като изгледа мача. Не ми каза, че ме обичаш, не ме докосна или каквото и да е. Или ми изневеряваш или не ме обичаш повече, каквото и да е, напускам те.
P.S. Ако се опитваш да ме откриеш, недей. С брат ти се местим заедно в друг град. Пожелавам ти страхотен живот. Бившата ти съпруга"
Подобни вицове
- Сега, когато сме женени, можеш да ми
кажеш с колко мъже си била?
- Не, няма, ще ми се сърдиш.
- Не, няма.
- Добре - девет.
- В смисъл - аз съм деветия ли мило?
- Не, ти си четвъртия.
Къща край Босфора.
Мустакат турчин пие шербет, намръщен. Идва жена му.
- Какво има?
- Седни! - строго казва мъжът.
-Имам една лоша и една добра новина. Почвам с лошата.
- Хасан, нашият син, станал гей.
- Вай, Алах, к'во е туй?
- Гьотверен, ма.
- Вай, вай… А добрата новина? -
cъс свито сърце пита жената.
- Станал Мис Истанбул.
- Миличък, хайде остави компютъра и ела да вечеряме.
- Идвам, мамо.
- Аз не съм майка ти, аз съм жена ти!
- Бaси, как минава т'ва време…
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…
- Защо има парчета чинии по пода?
- Скарахме се.
- А защо диванът е счупен?
- Сдобрявахме се.