Вицове за Иванчо
В час по Български език децата изброяват думи с буквите от азбуката. Стигнали до " П ",учителката вижда,че само Иванчо вдига ръка и с притеснение го вдига.
- Подсъзнание - казал той.
- А ще обясниш ли какво означава?-попитала учителката.
- Ако видите на улицата две жени, които ядат сладолед, като едната го ближе, а другата го смуче, как ще разберете коя е омъжена?
Учителката отговорила смутено:
- Омъжена сигурно е тази, която го смуче.
- Не, госпожо. По халката на ръката й, а това което си мислите вие е подсъзнание.
Подобни вицове
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали... А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче...
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.
Урок по английски. Питат Иванчо:
- Преведи словсъчетанието "член-кореспондент".
- Pеnis рараrассi.
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Учителката:
- Деца, кой ще ми разкаже, как се размножават таралежите?
Иванчо:
- Много, много предпазливо и внимателно!
Учителката дала за домашна работа на децата да напишат изречение, в което да има рима. На другият ден започнала да ги изпитва.
- Кажи, Марийке.
- Вчера скочих в реката и си намокрих краката.
- Браво, Марийке. Иванчо, какво е твоето изречение.
- Вчера скочих в саламура и си намокрих краката.
- Ама, Иванчо, тука няма рима!
- Малко беше саламурата, другарке...