Семейни вицове
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел.
- Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт.
Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него.
- Какво има? - попитал рицарят.
- Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!
Да пием за верните приятели!
Подобни вицове
Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна... казвам ти го като жена на жена...
Обява за работа:
"Вие сте млада - 25 годишна, красива и привлекателна. Имате 2 висши образования, владеете перфектно 3 езика. Имате руса коса, дълги крака и чаровна усмивка и искате да вземате заплата между 5 и 10 хиляди лева!
Вървете на майната си! На нас ни трябва арматурист!"
Старшина строява ротата и казва:
- Представете си, че над нас лети самолет... Целия от алюмин...
- Алуминий. - чува се глас от строя.
- Кой се обади? - пита старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани... Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба... Какво ще направите вие!
- Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя
- Кой се обади? - пита пак старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя... Рота! Легни, стани, легни, стани...
Провежда се конкурс за секретарка.
Влиза страхотна мадама - гърди, крака, лице - всичко като на топ модел.
Шефът я разпитва:
- Езици знаете ли?
- Да, английски, немски и френски.
- Добре, а компютри владеете ли?
- Разбира се, Windows, Linux, естествено Office, програмирам малко и на Си.
- Чудесно! А пишете ли бързо на машина?
- До 200 знака в минута.
- Прекрасно! И каква заплата искате?
- 10 хиляди долара.
- 10 хиляди? При нас толкова и главния инженер не получава!
- Ми чукайте него тогава.
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.