Историците още спорят какво е Отец Паисий - рожба или акушер, заченал новата епоха. Времето на възродителния процес протичало напред на бавни тласъци с неравномерна продължителност, но като цяло стъпаловидно нагоре.
Робството е арогантна намеса в живота на българите. Те били стресирани, ужасени, изживели шок, надянали тежки окови и тежък хомот.
Турците имали нечовешки и неприлични за Европа прояви.
Мъжете били избити, жените в хареми, а децата - еничари. Другите обаче оцелели. Хората се примирили с примитивната и сигурна схема на живот - семейството. Българите се съпротивлявали по обичайния начин, като не си плащали данъците. Хайдутите били предимно мъже, загубили семейната си чест.
Вятърът на промяната идвал от Европа, но султаните не го усещали. Интеграцията с Европа била наложителна, но уви! Султаните дори се изродили физически.
Турското правителство не закупувало нови технологии и държавата се разклатила из основи. Тя се разяждала отвътре, разлагала се и загнивала.
В същото време българите съзрявали, а плодовете били обрани през Зрялото Възраждане. Разложил се еничарския корпус. Дотогава той бил добре селекциониран биологичен материал доведен до съвършена целесъобразност чрез закаляване в ренегатство. Твърдият юмрук на властта омекнал. Отдадени на азиатска леност, мързел и съзерцание, едвам се самозадоволявали.
Постепенно започнал инкубационният период на възродителния процес. Но само в манастирите просветата се развивала трудно. Средно грамотни монаси дори използвали пергамента от книгите за консервиране на зимнината си. През XVIII век започнало просветление, закъснял отзвук от Просвещението. Изоставяла се догматиката и погледът се обърнал греховното човешко тяло. Навлезли необходимите западни, а не източни капитали. Стопанските промени били впечатляващи. Овчарството и козарството станали престижни професии. Българите се сблъскали с непознати стоки - кафе, индиго, порцелан, пирони тютюн. Врати отворили кафенета - непознати дотогава заведения. Българката раждала много деца, защото челядта е безплатна работна ръка. По-богатите българи ходили в Израел на хаджилък. Паисий е роден в родното си село, но не се знае къде точно.Той завършил висшето си образование в килийно училище. Убил един турчин, който изнасилил сестра му и бил заточен с Атонския манастир.
Мисълта да приближим светлото бъдеще човъркала Паисий отвътре. Той довършил своята история въпреки болките в стомаха и липсата на хартия.
Паисий бил принуден да се труди в пълно информационно затъмнение. Този слаб, болен и кльощав старец програмирал националната идея на Българина. Историята е бедна на исторически факти и богата на исторически грешки. Тя обаче била като смъртоносен бацил в злокачествените тумори и язви на империята. Най-известна е неговата реплика: "Аз ти юруде ...."; "Ей, ти люде...."; "Ти, безумний юда...". Това било бич за родоотстъпниците.
В духа на новото време, Паисий разгледал и въпроса за възстановяване на монархията. Той проповядвал за духовна и телесна свобода.
Прочитайки историята, всеки неграмотен българин ставал патриот. Паисий истински фанфарен тръбач в стил Петата симфония на Бетховен. Той обяснил на простия българин, че "светлина в тунела има".
Стойко Владиславов останал сам поради прибързаната смърт на родителите си. Той бил назначен за Софроний - епископ на Враца. Софроний Врачански се влюбил в Паисий от пръв поглед и преписал 60 пъти малката книжцица. Точно той я превел на разбираем български език, защото Паисий я написал на старобългарски(руски). Софроний предложил за българите Югославска федерация в рамките на руска губерния.
Паисий и Софроний са два ярки факела в тъмните векове. След смъртта им, българите останали с широко отворени очи и съзнание. Загасналото пламъче на държавната свещ било разпалено със страниците от книгата на Паисий.