Мръсни вицове +18
Денят на IRC-админа
9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.
9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!
10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...
10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.
10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.
11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.
11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.
11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.
12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.
12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.
12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.
12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.
13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.
13:50 - Говорим за iRC.
14:14 - Тръгваме от заведението.
14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.
14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.
17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?
17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.
17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".
17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?
17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.
18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.
18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.
18:51 - Brb, време за brb.
19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.
19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).
20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.
20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.
Подобни вицове
Един полски изследовател решил да изучи проблема защо главичката на пениса е по-широка от останалата част. След три седмици усилена работа на стойност седемдесет и пет долара той заключил, че причината главичката да е по-широка е за да предпази ръката на мъжа да не отхвръкне и да го удари в челото.
Двама алкохолици седят в бар и единия се обръща към другия:
- Ей-й-й...да знаеш - майка ти съм ебал! В путката, в гъза...и устата и разпорих! Т'ва в ушите, т'ва в носа...
- Тате, хайде да си ходим вече...
Каква е разликата между затворът и работата:
1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата - по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръднала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
-По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.
Каубоят и Поразяващата ръка си говорят:
- Хей, ти как се спасяваш от индианци?
- Ами слушам вътрешния си глас.
- ОК! - и каубоя тръгнал към Южна Америка, но по пътя го срещнали индианци. "Какво да правя,какво? А, ще питам вътрешния си глас", а той му казал: "Бягай!". Каубоят тръгнал да бяга, но индианците го настигнали и го обкръжили. Тогава каубоят си казал:
"Ебаха ми мамата", но вътрешният му глас пак се обадил: "Не, не са, застреляй вожда!". Каубоя вдигнал пушката и убил вожда. Тогава вътрешния глас казал: "Е сега вече ти ебаха мамата..."