Вицове за професии
Двама ловци си приказват:
- Моето куче е много странно. Като стрелям и не уцеля, то ляга на земята и почва да се търкаля от смях!
- А когато уцелиш?
- Не знам, то ми е само от три години…
Подобни вицове
В миналото, когато снимките се проявяваха в тъмни стаички и се прехвърляха на хартия, всеки кадър беше добре обмислен и плануван. Във времето на дигиталната фотография човек може да си позволи лукса да щракне няколко пъти… все някоя от направените снимки ще е годна. Оттам произлизат резултати, като тези, които виждаме тук. Понякога всичко е въпрос на перспектива.
- Може ли да ми пуснеш копие по факса?
- Не, от мястото където се намирам, не мога.
- Къде си в момента?
- В 21-ви век!
По-добре да си последен в списъка на милиардерите, отколкото да си пръв в списъка - "Най-добър работник на месеца".
Стар руски кларнетист разказва на приятел:
- Едно време бяхме страшен оркестър и свирихме навсякъде. През 48 година свирихме на руския цар! Той много ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със сребро.
В тъпана влязоха 300 рубли. В цигулката влязоха 220 рубли. В скапания кларинет влязоха само 5 рубли! През 52 година свирихме на чеченски атаман! И той страшно ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със злато!
В тъпана влязоха 300 жълтици. В цигулката влязоха 220 жълтици. В скапания кларинет влязоха само 5 жълтици! През 58 година обаче свирихме на иранския шах. Той обаче хич не ни хареса! Нареди да ни заврат музикалните инструменти в задниците! Тъпана изобщо не влезе. Цигулката и тя изобщо не влезе. А скапания кларинет влезе до си-бемол!