Вицове за професии
- Защо покрай катаджии трябва да се кара бавно?
- Защото са като децата: Може внезапно да изскочат на пътя да приберат някоя паричка.
Подобни вицове
В един цех работели виетнамци. Шефа минава на обиколка и гледа едни се събрали на групичка и пушат.
- Какво правите бе?
- Пусиме.
- Как така пушите?! Я хванете свършете някаква работа... ей оная греда например, я хванете я пренесете ей там.
След половин час шефа пак минава от там:
- Кво правите бе?
- Пусиме.
- А ГРЕДАТА ЩО НЕ Я ПРЕНЕСОХТЕ?!!
- Теска е.
- Ми като е тежка, хванете още хора да ви помогнат и я пренесете.
След още половин час:
- КВО ПРАВИТЕ БЕЕЕЕЕЕ...!!!!
- Пусиме.
- А ГРЕДАТА ЩО НЕ Я ПРЕНЕСОХТЕ!!!
- Теска е.
- МИ КАТО ОЩЕ ВИ Е ТЕЖКА, ХВАНЕТЕ ВСИЧКИ ОТ ЦЕХА АКО ТРЯБВА И Я ПРЕНЕСЕТЕ ТАЯ ГРЕДА, ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ!
След още половин час:
- КВО ПРАВИТЕ БЕЕЕЕеееЕЕеЕеЕеЕееее!!!
- Пусиме.
- А ГРЕДАТАААА!!!
- Къса е.
Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо беше изненадан и депресиран. Чудеше се дали има за какво да живее. Нямаше друг избор освен да отиде под ножа. Когато напусна болницата, главоболието спря за първи път от 20 години, но Джо имаше чувството, че му липсва нещо много важно. Както си вървеше изведнъж осъзна, че сега той е друг човек. Можеше да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той видя магазин за мъжко облекло и си помисли: "Ето какво ми трябва - нов костюм." Той влезе в магазина и каза на продавача: "Искам нов костюм."
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер."
Джо се засмя:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговорил продавачът.
Джо премерил костюмът, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищавал на себе си в огледалото, продавачът попитал:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът го измерил с поглед още веднъж и казал:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо бил изненадан:
- Точно тоака! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го попитал:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо помислил за малко и казал:
- Добре.
Продавачът казал:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът поклати глава и каза:
- Не можете да носите белъо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
Един патоанатом и един гинеколог били колеги в една болница. Работили те двамата близо шест месеца без абсолютно никаква почивка, поради липса на кадри. Но, когато болницата набрала допълнителен персонал, решили да ги пуснат малко в отпуска и двамата. Излизат те от болницата, за пръв път от шест месеца насам, и патоанатомът възкликва:
- Боже, какво синьо небе, какъв чист въздух и колко много хора и при това всичките - ЖИВИ!!!
Тогава гинеколога възкликнал:
- Да колега, чист въздух, и толкова много ЛИЦА, ЛИЦА,колега!!!
Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS с текст "Zacharche, beshe mi mnogo hubavo snoshti". — е на повишение.
На корпоративна вечеря да държиш главната счетоводителка в скута си, да се търкаш в огромния и бюст и да виеш: «Червено вино, снощи пих...» — е на срам.
Да видиш в огледалото собствената си сънена физиономия с отпечатък от клавиатурата - е на предаване на тримесечния отчет.
Да плачеш под звуците на химна на компанията - е на нервен срив.
Да се смееш под звуците на химна на компанията - е на уволнение.
Да се скараш със системния администратор - е на информационен глад и загуба на контактите с бившите съученици.
Да се замислиш за преживяното, изведнъж да си спомниш всичко хубаво за себе си, както и да проверяваш правописа на думата «комуникативен» — е на писане на резюме.
Да крещиш «Свободна каса!» — е на стремителна кариера в млад динамичен колектив.
Да помагаш на портиера с кръстословицата - е на нищо.
Да видиш в кабинета на финансовия директор хора с маски - е на непланирана отпуска.
Да седиш на стола и да си вдигаш краката - е на чистота.
Да пишеш в ICQ-то с главни букви, както и да паркираш перпендикулярно на останалите коли - е на внезапно побеляване на косите.
Да получаваш от всички колеги приветствия и радостни усмивки - е на излизане в пенсия или панталоните са ти разкопчани.
Да четеш Вазов, Яворов, Дебелянов — е на духовен растеж.
Да отървеш офиса от пожарникари, ХЕИ и други зли духове може да помогнат няколко осветени 100 левови банкноти.
Ако сте се загубили в дебрите на гласовото меню на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги, покровител на всички заблудени пътници. Или натиснете 0.
В счетоводството на голяма фирма.
- Уф, къде са тези it-та?! Спешно ми трябва тяхната помощ, а те не идват!
- А повика ли ги?
- Че как? Вече цял час натискам F1!!!