Семейни вицове
На пейка в парка се целува млада двойка, но по едно време младежът забелязва, че някакъв тип ги наблюдава и прави странни знаци на жената.
- Ей, ти, махай се оттам!
- Не мога - отговаря нахалът.
- Нека първо жена ми даде ключовете от апартамента, че моите съм ги забравил!
Подобни вицове
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? - не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? - не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена, - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Връща се нашенец от Англия и на митницата го спира митничар с въпроса:
- Имате ли нещо за деклариране?
- Ами 500 000 паунда.
- От къде толкова пари бе човек?
- Ами виж сега, играехме покер една вечер и аз имах фул и залагам 100 паунда. Играча отсреща вика - плащам и вдигам със 100. И така няколко пъти докато го питам - какво имаш и той ми казва каре. Аз викам дай да видя а той ми каза "а, ние тук всички сме джентълмени и си вярваме". И от тогава като ми тръгна една карта...
Две жени си говорят;
-Знаят ли, мъжете колко им са сладки?
-Добре че не знаят, иначе сами ще си ги изядът и няма да оставят нищо за нас.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а зеле ядеш ли?
- Не!?
- А трябва, трябва!
Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а чушки и домати ядеш ли?
- Мии... не!?
- А трябва, трябва!
Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския:
- Ко праиш бе?
- Мииии, ша са беся.
- И що?
- Амии, неам деца.
- Добре, а жена си ебеш ли?
- Не!?
- А трябва, трябва...
Един се връща вкъщи и намира жена си с любовника й в леглото. Втренчва се в тях с невярващ поглед, а жена му вика:
- И сега какво - на кого ще повярваш, на безсрамните си мръсни очи, или на думите на любимата си жена?