Скъпи деца, няма Дядо Коледа. Тези подаръци са от родителите ви. С любов, WikiLeaks

Добавен преди 10 години

Американец, руснак и българин се състезавали, къде медицината е най-напреднала.
Американецът споделил:
- Ние имахме един състезател във Формула 1.Един път се блъсна зверски и стана на парчета. Нашите хирурзи го сглобиха и сега отново е номер едно!
Руснакът докладвал:
- Ние имахме един десантник. Един път парашута му не се отвори и той стана на пихтия. Нашите лекари го лекуваха успешно и сега той отново е най-добрият. Българинът казал:
- Ами,ние имахме един железничар, бай Пламен, една нощ, бил пийнал повече и се закачил за влака. Влачил го цели пет километра. Като го намерили нашият лекарски екип,от него бе останало само едно дупе и едни уши. Но специалистите направиха всичко възможно.
Американецът и руснакът се спогледали и попитали:
- Добре де, какво прави сега вашият човек?
Българина отговорил:
- Е, как какво! Пръцка и се ослушва!

Добавен преди 10 години

… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

Добавен преди 10 години

Във вагон пътуват двама тексасци. На една гара излезли от купето да си наквасят гърлото.
Върнали се, гледат- местата им заети. Помолили пътниците да ги освободят, но те отказали. Тогава единият от тексасците извадил пистолета си и извикал:
- Броя до три! Едно! Две!
Пътниците се изпарили моментално. Приятелите седнали на местата си и единият философски отбелязал:
- Ето заради такива нахалници, на нас тексасците ни е излязла лоша слава.

Добавен преди 10 години

Пътували двама души във влака. По едно време единият извадил огромен сандвич с масло, шунка и френско сирене и започнал да яде, доволен. Другият извадил само плик с ябълки и също захрупал.
По едно време първият попитал:
- Ти защо ядеш само прости ябълки?
А другият отговорил:
- Те, тези ябълки, хич не са прости. Хапнеш ли една, веднага поумняваш.
- Продай ми тогава една ябълка!
- Добре, но са скъпи - 100 долара парчето.
Съгласил се първият пътник, дал парите и започнал да яде ябълката. Колкото повече ядял, толкова повече се замислял. И накрая казал:
- Я чакай малко. Аз за тия 100 долара можех да си купя цял вагон с ябълки!
- Аааа, виждаш ли как започна да поумняваш?
- Прав си! Я ми продай още една!

Добавен преди 10 години