Вицове за професии
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва:
- Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
Подобни вицове
Водопроводчик от един час се опитва да отпуши тоалетна. Бърка вътре, пъшка, поти се - не става и не става. По едно време се обръща назад и вижда момченце, което го наблюдава с интерес, и му казва :
- Как е малкия, не е като да се ровиш в интернет, а?
След небивалите, рекордни горещини през юли и август, българските синоптици очакват разхлаждане на времето, следствие на настъпването от запад на студен фронт.
Увереноста им е породена от факта, че Абнаките (известни още като абенаки и уабанаки) - индианско племе, принадлежащо към алгонкинските народи в североизточната част на Северна Америка - провеждат усилена кампания за събиране на дърва за огрев.
Малки обяви: "Квалифицирана учителка дава уроци по химия. Нося си и пожарогасител."
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Ебал съм й майката на работата! И утре е ден!!!".
Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 100-левова банкнота.
-Пешо!- обръща се той към един от подчинените си - Я, забаламосай нещо опечалените.
Пешо се разхлипал настрани и привлякъл вниманието на учудените опечалени.
Бригадирът се навел и измъкнал банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва:
- Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение!
- Ти си върши твойта работа, а аз моята...- казал гробарят и започнал чевръсто да забива пироните на ковчега.