Вицове за Чапай и Петка
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Подобни вицове
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика:
- Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Чапаев пита Петка:
- Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите?
- Пречат ми да спя.
- Как така?
- Ами взеха да светят в тъмното...