Семейни вицове
Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
"Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание."
Човекът спрял мотора си и казал:
"Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам."
Господ му отговорил: "Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество."
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
"Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива."
И Господ му отвърнал: "Две или четири платна искаш на тоя мост?"
Подобни вицове
Бащата:
- Синко, получил си двойка по математика!
- Кой ти каза?
- Твоята учителка!
- Ах, тези жени хич не могат да пазят тайна.
Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но... нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче.
- К`во стана бе, мила - пита Мечо.
- Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и... да не ти разправям, цяла седмица ме държат!
- Бре, как седмица, минали са само два дена?
- Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората - опровергала го Лиса.
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.
- Ти луд ли си, бе? - възкликнал директорът. - На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?
- Не се бойте! - отвърнал режисьорът. - Сражението ще бъде с истински патрони.