Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:
- Имаме едно съвсем ново изобретение, което взима болката от раждането и я прехвърля на бащата. Искате ли да тествате и да помогнете на жена си да роди по-леко?
Мъжът се съгласил естествено.
Започнало раждането.
Доктора:
- Пускаме прехвърлне на болката от майката към бащата на 10 процента, как се чувствате?
Мъжа:
- Отлично.
- Качваме на двадесет процента, как сте?
- Отлично.
- Покачваме вече на 50 процента?
- Отлично съм.
- Пускаме на 100 процента! Как сте сега?
- Докторе, много съм добре, никаква болка на усещам!
Родила жената нормално. Прибира се мъжа вкъщи, а пред входа тълпа, полиция. Пита какво се е случило.
- Съседът ви умря!

Добавен преди 10 години

- Тате! А ти в училище би ли се?
- Разбира се, бих се.
- А всички ли наби?
- Разбира се, всички.
- Тате! А може ли да те помоля повече да не идваш при нас в училище?

Добавен преди 10 години

Много лесно е да направиш една жена щастлива...
За съжаление - и ужасно скъпо!

Добавен преди 10 години

Вие сте толкова очарователна! За какви малки дефекти ставаше въпрос в обявата за запознанства?
- А, дефектите ли? Единия сега е на училище, а другия е пиян.

Добавен преди 10 години

"има много на витрината, но малко в склада"

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин

Добавен преди 10 години