Приказни вицове
Отишъл Прекрасният принц на ресторант и си поръчал жабешки бутчета. Донесли му жабата, допрял я той до устните си и тя се превърнала в принцеса.
Целувал я пак, какво ли още не я правил - тя си останала принцеса, не се превърнала пак в жаба.
Наложило се така да я яде...
Подобни вицове
Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
- Пепеляшке какво има, защо плачеш?
- Абе добра фейо принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
- Имам нещо за теб - казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
- Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
- Ами, добра фейо нямам си обувчици.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла че Пепеляшка пак плаче.
- Сега пък какво? - попитала добрата фея.
- Добра фейо хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
- Какво става, фейо, защо плачеш? - попитало горското джудже.
- Ами Пепелашка нямаше рокличка - дадох й, нямаше обувчици - дадох й, нямаше тампонче - дадох й, ама забравих да й кажа че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.
Решил Иля Муромец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и започнал да вика:
- Излез, Кашчей, излез, страхливецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, нищожество!
Викал, викал, но Кашчей не се появил и Иля си тръгнал.
След малко Кашчей излязъл от пещерата, и, бършейки потта от челото си, казал:
- Може да съм всякакъв, обаче съм жив!
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе...
"Все някой ден ще дойде и принцът" помислила си Спящата Красавица и сменила ръката си за пети път.
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен..."