Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...

Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет

С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:

а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:

1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.


Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.

Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.

Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план

1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.

Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.

За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).

Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:

„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.

Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.

И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.