Вицове за Чапай и Петка
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Подобни вицове
Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...
Попаднал Петка в пустинята...и започнал да си води дневник:
1-ви ден: Нямя какво да се яде - ще се мре !
2-ри ден: Намерих умряла камила - няма да се мре!
3-ти ден: Няма какво да се пие - ще се мре!
4-ти ден: Намерих оазис - няма да се мре!
5-ти ден: Няма какво да се ебе - ще се мре!
6-ти ден: Срещнах Чапаев - няма да се мре!
7-ми ден: Чапаев ме изпревари - ще се мре!
8-ми ден: То не било толкова лошо - няма да се мре!
Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок. Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другият да се качи на 9-ия и да си подвикват. Ако се чуят - значи, че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Петка си забравил лопатата на нивата. Отива на другия ден Чапай и гледа лопатата забита в земятя, а върху нея една бележка:
- Чапай. Забравих си лопатата, донеси ми я на връщане от нивата.
На следващият ден Петка отива на нивата, нито Чапай видял, нито лопата. Върви Петка и гледа лопатата се така си стои забита в земята, а на нея нова бележка:
- Съжалявам Петка. Неможах да я намеря...