Смешни и забавни истории
В купе на влака пътник, облечен в мръсни и не за сезона дрехи, се обръща към добре облечен господин:
- Же сюи пердю!
- Добре, на всеки може да се случи! Дори и на мен…
- Ву не м’антандр па! Же сюи пердю!
- Хайде стига! Аз също, но не искам целия вагон да разбере!
В ъгъла седи старица. Чула какво си говорят и казала:
- Този е французин. Казва, че се е изгубил.
Господинът:
- Ааааа, а аз реших, че е нещо сериозно. Помислих си, че е изял нещо развалено…
Подобни вицове
Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян... А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
- А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
- А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
- А, ммм, какво е Буги?
- Моята костенурка.
- А, защо е космата?
- Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш... Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
- Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
- Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.
На пейка в парка седи дядо, усмихнат, ведър, абе направо щастлив. Изобщо, по вида му се разбира, че човекът е изживял хармоничен и богат живот.
Питат го:
- Дядо, толкова сте позитивен, кажете, как живяхте, за да достигнете до това състояние?
- Много просто! Никога от нищо не съм се отказвал! Като ми се пиеше - пиех, като ми се пушеше - пушех, като ми се приядеше нещо - изяждах го!
- А на колко години сте, дядо?
- На 38.
Кой дявол ме накара преди четири месеца да й кажа, че ще се оженя за нея, когато римския папа се откаже от престола си...
И сега: 24 пропуснати обаждания, 17 гласови съобщения (две от приятелките й с поздравления), 33 SMS-а (6 от които от мои приятели със съболезнования)...
В спалния вагон една дама не успява да мигне от мощно хъркане в съседното купе. Блъска по стената, но без никакъв успех. На сутринта дамата отива в съседното купе и казва на седящия там мъж:
- Вие какво, не чухте ли как ви тропах?
- Чух. Но извинете, много бях изморен и за това не можах да дойда...
Дочут разговор:
"Иска ми се за Свети Валентин поне веднъж вместо глупавите цветя да ми подари пликче трева"