Вицове за борци
Дон Корлеоне бил на 12 години и пише писмо до Дядо Господ какво иска за Коледа. Започва: "Мили Боже, искам черен велосипед с лъскави калници."
Къса листа и мисли:
- Няма да стане. Миналата седмица убихме един. Ама той си беше виновен. Защо трябваше да влиза в нашия район...
Отново започва да пише: "Господи, много ми се иска да имам червен велосипед."
Пак къса листа и мисли:
- Няма да стане. Вчера участвах в групово изнасилване. Ама тя си беше виновна. Защо не се съгласи да вземе пари...
Пак започва да пише: "Господи... "
Къса листа. Взима статуетката на Дева Мария, заключва я в сандъка и започва да пише:
"Исусе, ако искаш отново да видиш майка си... "
Подобни вицове
Едни борци отишли на село при дядо Йоцо и го попитали: - Знаеш ли кои сме ние? - Hе знам - отговорил старецът. - Hе знаеш кои сме ние?! - Ами, откъде да знам кои сте - повторил старецът. - Тогава за наказание ще ти вземем едно агне. Hа следващия ден борците отново отишли при дядо Йоцо и пак го попитали: - Знаеш ли кои сме ние? - Знам. - казал дядото. - Знаеш ли?! Как така знаеш? - Ами, разбрах вчера, когато ми взехте кучето
Пияна мутра хвърчи по магистралата с мерцедес. По едно време от едно черно пътче пред него изскача каруца. Мутрата се врязва с всичка сила в нея. Конят е паднал на земята и рита в предсмъртни конвулсии, каруцарят е отлетял в канавката, сгънат на четири. Слиза мутрата от колата, приближава се към коня и казва:
- Бедното конче! Сега ще ти помогна да се отървеш от мъките си. - при което изважда пистолета и го застрелва.
След това мутрата се навежда над каруцаря и го пита:
- А ти как си?
Каруцарят разтяга лицето си в широка усмивка и едва промълвява:
- Много по-добре съм, отколкото преди катастрофата...
Мутра казва на архитекта си:
- В двора искам три басейна: един с хладка вода, един с гореща и един без вода.
- А защо третия без вода? - пита архитектът.
- Някои мои приятели не могат да плуват.
Мутра казва на архитекта си:
- В двора искам три басейна: един с хладка вода, един с гореща и един без вода.
- А защо третият без вода? - пита архитектът.
- Някои мои приятели не могат да плуват.
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!