Разни вицове
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
- А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
- Стани и ходи.
Змията:
- Но аз… нямам крака.
- А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
- Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
- Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
- Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
- И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
- Не ми е много ясно как се прави това...
- Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
- А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
- А... тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
- Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
- Ъ... да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
- А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
- Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
- А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
Подобни вицове
Минало известно време. На Адам и Ева им се родили двама сина – Каин и Авел. Когато те били вече големи, един ден Бог срещнал Бойко Борисов и му казал загрижено:
- А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа...
- Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
- Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
- Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
- Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
- Но той наистина ми е брат.
- Не ми противоречи!
- Но аз, дефакто, не ви противореча.
- Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
- Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки...
- Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
- А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
- Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
- Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко...
- Не мисля да признавам каквото и да било.
- Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
- Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
- Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
- А... тоест, прокудих го.
- Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат...
- Така прецених в случая.
- Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
- Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
- Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.
Мозъкът на жената се състои от следните блокове:
1. Датчик "искам пари" и "пак ли секс". Винаги работи.
2. Сензор "Искам секс". С времето прегаря. Има три положения:
- НЕ искам сега;
- Боли ме главата;
- За колко пари?
3. Център за аудио въздействия. Входни данни:
- магическа некомпресирана музика, 16 бит и нагоре, 44 кхц, стерео и усилена;
- на думите "пари", "прическа", "маркови" се реагира моментално;
- центърът изгаря от думи като секс (ако е със съпруга де), готвене и музика (според мен чалгата не е музика така, че не се възмущавайте)
4. Център за определяне на вида мъж (расов, паралия)
5. Блок за взимане на стратегически решения. Решение по подразбиране - Разбира се, че мога и по-късно да го свърша. Сега е ред на маникюра.
6. Автопилот до козметика, съседката с кафето и до магазина.
7. Генератор на отговори на въпроса: Къде си? (зададен по моб. телефон) Вкъщи разбира се, готвя! С времето от примитивно устройство се превръща във високо интелигентен прибор с изострена логика.
8. Автоматичен блок за отговор "Скъпи, дай да го направим по-късно".
9. Високо мощен заглушител на съвест.
10. Далекомер "Мъжки екземпляр". В реално време разчита ТТ данни на базата на визуално възприятие. Най-съвършените позволяват да се направи извод от типа "става за съпруг/не става". В стандартната инсталация има функции за определяне размера на портфейла, банковата сметка и други. При някои модели - специална приставка за определяне на коефициента на поносимост към мамааааа…
11. Генератор на воля за занимание с фитнес или аеробика. Често се поврежда.
12. Датчик на нивото на насищане с чалга, ядене и покупки. При много екземпляри отсъства или не работи. Умишлено пропуснат.
13. Регистри за временно съхранение на развоя на сапунените сериали.
14. Стопкран-блокировка "Чужд мъж"/"Готин колега". При някои екземпляри е умишлено изваден с пинсета през носа.
15. Малък, бавен и разнебитен носител на съвест. Има противен глас и не дава да спиш нощем. Неутрализира се с точка 9.
16. Имитатор на бурна дейност. През работно време работи на пълна мощност.
17. Блокове за повторение - искам пари, искам нова кола, нова рокля, нов мъж и т.н.
18. Симулатор "Добра домакиня".
19. Черна кутия "Душа". В много случаи достъпът е само за ограничен кръг приятелки.
20. Hеонова реклама с надпис "интелект". Никога не свети!
21. Анализатор на ландшафта. Отчита само вида на пари и прически особено ако са хубави и на друга жена (агресията е нормална).
22. Таймер. Пример за програмиране: Петък. Около 17.30. Да сготвя ли на мъжа ми? А я по-добре първо сериала да изгледам…
2 часа говорих с леля ми - разбрах, че й е скучно…
3 часа със сина правихме домашните…
4 часа обяснявах на жената, как се сменя гумата на колата…
5 часа опитвах да се науча да спя прав…
Уф, кога ще стане понеделник сутрин, да дойде асансьорния техник и да ме изкара от този шиб*ан асансьор?!
Един адвокат починал. Понеже бил твърдо убеден, че е живял праведно, той се запътил директно към рая. Минал през адската кръчма да пийне две питиета, та затова се позабавил, но все пак към 2.30 през нощта пристигнал пред райските порти. Започнал да тропа здраво по вратата. Св. Петър отворил и запитал адвоката какво иска.
- Как какво?! Влизам, бе. Мръдни се! - рекъл адвокатът.
- Но вие не сте за тук - отговорил Св. Петър.
- Бе ти ли ще ми кажеш за къде съм, бе дядка? Кой си ти?! Мръдни се да мина.
- Аз съм Свети Петър и аз съм този, който пуска праведниците в Рая.
- Какво, какво? Ти пускаш? Нещо сертификат имаш ли? Лицензия? Концесия? Я се легитимирай, бе? К'Ъв си ти?
Св. Петър трябвало да признае, че няма как да се легитимира. Отишъл при Исус и му казал:
- Исусе, тука един адвокат…Иска ми лицензия.
Исус решил да се справи сам с проблема и на крака отишъл до райската порта.
- Какво обичате? - обърнал се той към адвоката.
- Боба, леба и тия три неща обичам. Ти кой си?
- Исус съм аз. Назначен съм тука да управлявам от Господа-Бог, който владее всичко.
- Така ли? Я си дай пълномощното! - озъбил му се адвоката.
Исус трябвало да признае, че няма как да докаже правата си, затова със Св. Петър решили да отидат при Господ и да решат кардинално проблема. Речено - сторено. Но когато стигнали при Господа, последният твърдо им рекъл:
- Пускайте го!
- Ама как?! Той е пиян! Трябва да му обясним, че не може.
- Пускайте го тоя, че аз докато му обяснявам, той ще ми иска Удостоверение раждане и за граждански брак.
Двама македонци отишли на кръчма. Яли, пили на корем и тръгнали да си ходят. Дошъл сервитьорът със сметката.
Първият македонец разтворил палтото, а отдолу в пояса затъкнати пищови и ножове, и с кръвнишки поглед запитал:
– Ма ние к"во сега, ке плащаме ли у тая кръчма?
Сервитьорът погледнал пищовите, видял му погледа и отвърнал:
– Нема, нема. За сметка на заведението ке е.
Тогава вторият запретнал и той палтото, отдолу пак цял арсенал, отправил още по-кръвнишки поглед и запитал:
– А-а-а-а ресто ке има ли?