Военни вицове
По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури.
Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами така!
На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами просто няма руснаци-негри.
Подобни вицове
От БСП направили паметник на незнаиния войн Сергей Станишев.
Баща и син стоят пред него и го гледат.
- Тате, защо е паметник на незнаиния войн, като го знаят кой е?
- Защото не се знае дали е бил войн, сине.
Мъж отива да търси работа в Канадските пощи. Интервюиращият го пита:
– Алергичен ли сте към нещо?
Мъжът отговаря:
– Да, към кофеин. Не мога да пия кафе.
- Ок, били ли сте някога на военна служба?
- Да, бил съм на една мисия в Афганистан.
Интервюиращият казва:
– Това ще ви донесе 5 допълнителни точки към характеристиката. А имате ли някаква степен на инвалидност?
– Да. Избухна бомба близо до мен и изгубих двата си тестиса.
Интервюиращият прави гримаса и вписва: инвалидност, получена при служба на Родината! Това носи допълнителни бонус точки. Окей. Според регламента имате достатъчно точки, за да ви назнача още сега. Нормалното ни работно време е от 8 сутринта до 4 следобяд. Можете да започнете утре в 10 часа и да си планирате нещата всеки ден да идвате в 10.
Мъжът озадачено го пита:
– Щом работното време е от 8 до 4, защо да идвам в 10?
- Това е държавна работа. - казва интервюиращият. - Първите два часа пием кафе и си чешем ташаците. Няма смисъл да идваш преди 10.
Някъде в космоса има планета без война, без насилие, без глад и бедност, без убийства и никакво зло.
Но там няма кислород...
Влак, в купето пътуват девойка с младата си майка и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето.
Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята"
Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много много."
Старшината си мисли: "Несправедлив свят, войникът пипа - мен бият."
Войникът си мисли: "Само да дойде другият тунел, какъв шамар ще му забия пак .... "
В автобуса се возят баба, наркоман и моряк. Бабата моли наркомана:
- Сине, я ми продупчи билета.
Наркоманът го подава на моряка:
- Войниче, я продупчи билетчето.
- Аз не съм войник, а моряк!
- Бабо, оплескали сме я с тебе - връща й билетчето наркоманът. - На кораб сме!